Въвеждането на парламентарна демокрация от западен тип се оказа недостатъчно за отстраняване от власт на бившата номенклатура и за постигане на реален граждански контрол върху властта. Оттук - провал на пазарните и демократични реформи. Задържала контрола си върху властта, бившата номенклатура чрез един олигархичен режим блокира прехода към пазарна икономика и демокрация и форсира разграбването на държавната собственост, започнало още преди 1989 г. "Преходът" се оказва имитация, прикриваща истинската цел - "осребряване" на политическо господство на бившата партокрация. Гражданите останаха вън от властта. Страната ни плати и плаща огромна цена за илюзията, че и в нашия случай многопартийната представителна демокрация е достатъчна за осигуряване на преход към пазарна икономика и демокрация.
Основна причина за неадекватността на този тип демокрация в нашите условия е ЛИПСАТА НА "ТРЕТО СЪСЛОВИЕ" - на заможна немалобройна част от гражданите извън бившата партийна и държавна, вкл. стопанска администрация. В нашия случай последнта концентрира целия капитал на обществото в свои ръце (преди 50 години - чрез национализация, а днес - чрез "дива" приватизация и допълнителна експроприация на населението чрез определена финансова, правоохранителна и пр. политика). Така че при това положение проблемът ни днес е преход към пазарна икономика и демокрация без "трето съсловие", при икономически слаби граждани и доминираща икономически екс-соцбюрокрация.
В новата история липсата на права на непосредствено участие в държавното управление е ставала проблем, когато традиционите либерални институции са се оказвали недостатъчни за осигуряване контрола на гражданите върху властта. Всъщност тези права развиват и задълбочават либералната демокрация, засилвайки позициите на отделния човек. Те "корегират" либерализма с повече свобода, а не с държавни намеси - с права на участие и контрол върху държавното управление, разширяващи всъщност индивидуалната свобода.
Така в края на миналия век много от американските щати приемат нови конституции, които отразяват недоверието на избирателите към техните представители в законодателната власт. Основна промяна е въвеждането на т.нар. закони под условие, влизащи в сила едва след санкция от самите гласоподаватели. Това са своебразни референдуми (Zimmerman, J. F. Particpatory democracy: populism revisited. N.Y., Praeger Publishers, 1986, с.37), които в повечето случаи касаят закони за вземане на публични заеми или въвеждане на нови данъци (т.е. американците пожелават да бъдат питани, когато държавата оперира с парите им). Точно преди 100 години тези права още повече са разширени от избирателите в щата Южна Дакота, които с промяна на конституцията си дават (1) правото ДА ПРЕДЛАГАТ закони и др. решения, които, след минаване през законодателното тяло се ПРИЕМАТ на всеобщо гласуване и (2) ПРАВОТО (ако поискат) да ОДОБРЯВАТ чрез всеобщо гласуване всеки приет от законодателите закон. Тази реформа е мотивирана от убеждението, че урбанизацията и нарастването на населението за избирателите правят по-труден да контрола върху чиновниците и затова са необходими повече права за гражданите. Освен това в референдума и гражданската законодателна инициатива се намерени оръжия срещу скрития контрол на железопътните компании върху законодателната власт. (пак там, с.38) Откривайки, че избраните от тях "представители" се контролират после от други, гражданите си извоюват права на непосредствено участие в законодателната дейност. Ето че не нужно да измисляме "велосипеда".
Към тези права, които действат в повечето американски щати, следва да добавим и ПРАВОТО да се иска (с подписка) предсрочно отзоваване на държавни служители и ПРАВОТО на информация, регламентирано със специални закони в САЩ и много други западни страни.
В днешна България с парите ни, с настоящето и бъдещето ни "оперират" без да ни питат. Държавата е затънала в корупция, а депутати и политици са под неприкрития контрол на различни икономически групировки. Това едва ли би било възможно, ако българските граждани (които едва ли са по-неграмотни от жителите на Южна Дакота в края на миналия век) не бяха лишени от посочените права на участие и контрол върху властта. Впрочем, дори в съседна Македония гражданите имат право да предлагат промени в конституцията (със 120 х. подписа), а в Словения имат право на законодателна инициатива (с 5000 подписа). Макар че това са само фрагменти на гражданско участие, които така или иначе не стигат за обуздаване на една балканска бюрокрация, тези права показват едно по-просветено мислене на елитите в тези страни. Ролята на гражданското участие за успешното реформиране на корумпирани държави се вижда и в два примера от развиващите се страни. |
