ПРОМЯНА       

Единствено правилна организация не съществува. Съществуват само организационни форми всяка, от който притежава предимства, недостатъци и конкретни приложения. Организацията е средство за извличане на полза от съвместната дейност на хората.    В днешните бурни времена, промяната е нормално явление. Лидерите на промяната са единствените, който оцеляват. Те търсят промените, променят вече направените неща, като същевременно творят нови и различни неща.    

І . ПОЛИТИКА НА ПРОМЯНАТА.  

Първото нещо, което трябва да направи една организация е да изостави миналото. Имаме три основни случая, в които изоставянето е най-правилното решение:

-          когато продукта все още има няколко години живот. -          продукта е тотално отписан-мъртъв.

-          заради старите и западащи продукти се жертват новите продукти.  

Как да изоставим миналото е вторият въпрос, на който трябва да намерим отговор. Успешно изоставяне ще имаме само тогава когато се вземат решения дали изоставянето е най-удачният начин по-който се прави или да се предприеме нещо ново. Тези решения водят до определени действия. Необходимо е да се направи анализ какви са  резултатите от тези действия.     

Управление на възнагражденията   

Никой не “управлява” хората.Задачата е хората да се ръководят.Целта е да се извлече полза от конкретните предимства и познания на всеки отделен човек.

Питър Дракър             

Управлението на възнагражденията има решаващо влияние върху мотивацията на човешките ресурси от икономическа и психологическа гледна точка. Трудовото възнаграждение има изключително значение за успехите на всяка организация. То е главният регулатор на трудовите отношения и обвързването на целите на организацията с интересите на работещите в нея.Управлението на възнагражденията отразява философията на мениджмънта за привличане, задържане и мотивиране на хората, които желаят да работят в една организация.Управлението на възнагражденията е разработване, внедряване и поддържане на системите за монетарни и немонетарни плащания, които помагат да се подобри качеството на изпълнението на работата, а оттам - развитието и успеха на организацията. Доброто управление привлича, поддържа и мотивира хората да работят по-производително, по-качествено и в съгласие с организацията.Познаването на елементите на системата за възнаграждения, тяхната структура и взаимовръзка, както и познаването и съобразяването с факторите, които й влияят  са основата за управлението на възнагражденията. Ефективното управление на възнагражденията се гради върху намирането на най-точните решения за системата на възнаграждение.     

Финанси и финансова система. Теории за възникване на финансите. Роля и функции на финансите. Финансова система и нейните звена.

             Докато парите са възникнали и функционирали отделно и независимо от държавата, финансите са изцяло продукт на нейното възникване и функциониране.Осигуряването на необходимите на държавата ресурси за изпълнението на нейните функции и задачи и тяхното използване е първопричината за възникване на специфични взаимоотношения между държавата и нейните граждани, които по-късно намират проявление в понятието финанси.Финансите, като особена форма на взаимоотношение между държавата и нейните граждани са възникнали и функционират успоредно с възникването на държавата. Под финанси се е разбирало осигуряването на необходимите на държавата ресурси и тяхното използване. Следователно става дума за традиционните държавни приходи и разходи, които намират своя синтез в бюджета на държавата т.е. във  фиска. А.Смит формулирал принципа за 1/10 та .-т.е. предоставяне на държавата на10% от националното богатство, респективно от БВП /Брутния вътрешен продукт/  

Той формулира трите класически правила на финансово икономическата политика на държавата , които се свеждат до:

Умерена стопанска дейност;

Балансиран и без дефицитен бюджет;

Неутрална данъчна и финансова политика.           

Д. Рикардо третира финансите като форма на разпределителни отношения осъществявани от държавата.Учението на класиците е известно като либерално. Именно класиците на икономическата мисъл създадоха финансовата наука, като отделиха финансите от общата икономическа теория и я обособиха в самостоятелна научна дисциплина, чиито обект е държавното финансово стопанство.По-късно ""Кейнсианството" довежда до количествени и качествени промени в областта на финансите. Количествената промяна се изразява главно в обстоятелството, че бе акумулирано в бюджета 10-58% от БВП. Качествените промени се свеждат до разширяване на обхвата им, акцентиране върху регулативната функция и роля и силното социализиране.Субект на финансите в новите условия е не само държавата, а всички стопански и нестопански единици, всички физически и юридически лица, които получават парични приходи, извършват парични разходи, като се стремят ефективно да ги балансират.   

Фирмено планиране и фирмен мениджмънт. Същност, роля и организация на фирменото планиране. 

Планирането е основна функция на мениджмънта. Нещо повече, то е сърцевината на фирменото управление.Планирането е ориентирано към бъдещото на фирмата и има за главна задача да я приспособи към промените на вътрешната и външната среда, да се определи какво трябва да се направи, кога, как и от кого да се извърши.Всички фирми от гиганските корпорации до дребния бизнес се нуждаят от планиране за да оцелеят.

Планирането служи за:

·          Разкриване переспективите за развитие на фирмата, ризковете, опасностите, които я заплашват.

·          Избор на път за развитие на фирмата, определяне целите и мисията и.

·          Оценка, подготовка и оценяване на необходимите иновации.

·          Установяване на критерии за оценка и контрол на работата на структурните звена, менажерите и персонала на фирмата.

·          Целенасочено развитие, разпределение, използване и контрол на ресурсите на фирмата.

В днешната динамична и непредсказуема обстановка прогнозата и планът са нужни повече от всякога за да се определят реалистични цели, за да се изберат подходящи стратегии на действие, да се употребят по най-добрия начин ресурсите и се използват целенасочено възможностите на фирмата.Планирането не е еднократен акт, а непрекъснат широко обхватен процес, който не свършва и не се изчерпва със съставянето на плановете, а продължава с тяхното изпълнение, с анализа на постигнатите резултати, с извършване на необходимите корекции. Планирането се разглежда като многократен процес, който се повтаря, при което върху основата на непрекъснатото изучаване на миналото и настоящето се вземат решения за бъдещето, като се дава отговор на основния проблем на бизнеса- за кого?, какво?, колко? и как? да произвежда фирмата.           

Фирменото планиране може да се осъществи по няколко начина:           

Специалисти от висшето ръководство на фирмата да изготвят плана;           

Специалисти от отделните звена да изготвят отделните раздели на  плана;            

Специалисти от висшето ръководство разработват плана по ресурси, а специалистите от отделните звена, разработват по съответните раздели.   

УПРАВЛЕНИЕ НА ВРЕМЕТО В УСЛОВИЯТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА   

Управление на времето като съставна част от управлението на една организация се утвърждава и развива като ключов фактор  за нейния  успех. Акцентът на науката в началото на ХХ век бе насочен към търсене на системи за икономическо и ефективно използване на материалните ресурси и капитали. По късно управленската мисъл съзира, че правилното управление на времето е ресурс с решаващо значение за успеха на организацията.Нито една технология сама по себе си не може да бъде полезна, нито една структура не може да бъде изпълнена, без правилното управление на времето. Хората са фактор с огромно значение във всеки модел на управление на организацията. Поведението на човека в организацията е резултат от много сложно съчетание на индивидуалните характеристики на неговата личност и външната, по–конкретно организационната среда.Времето е възможност. Мъдрото му използване носи задоволство, а лошото само объркване. Да мислим, че напълно можем да контролираме времето е илюзия. От момента на събуждането си, времето ни се разкъсва между много и различни задачи. Но чрез развиване на усещане за доброто му уплътняване и преценка на факторите, спомагащи за неговото губене, можем до голяма степен да го контролираме. С дисциплина и планиране можем да намерим време за наистина важното в професионален и личен план.Всички мениджъри и изпълнителни кадри, независимо с какво се занимават, са подложени на голямо напрежение. Фирмите и организациите са изправени пред нарастваща конкуренция. Поради тази причина съществува и голямо напрежение по отношение на разходите и тяхното намаляване. Това означава включително и по– малко хора да вършат повече работа като по–добре уплътняват времето си и непрекъснато поддържат отлична квалификация (например IT революцията, законодателството и много други ). Понякога напрежението се създава и от смесица от неблагоприятни събития. В резултат мениджърите и изпълнителните кадри трябва все повече да се борят и да изпълняват все повече задачи във всеки един момент. Друг резултат е стреса, който е източник на намалена продуктивност. Напрежението остава или се увеличава. Ако изчакваме нещата да се нормализират, както в доброто старо време, няма да постигнем нищо. Утрешният успех трябва да бъде постигнат в светлината на новите реалности. Успехът се дължи на съвкупност от фактори, не на последно място иновации, творчество и много, много труд. Успехът на организациите се определя от хората и тяхната ефективност и продуктивност. Организирането на времето служи за подобряване ефективността на работата и осигурява както добрата продуктивност, така и постигане на желаните резултати. Това е начин на работа, който улеснява разрешаването на конфликтите.